ИЗСТРАДАНА
Слънцето запалих!
Не видя ли?
Грейна в стаята зора.
Погалих те, събудих те с лъчи,
влюбена във теб горя.
Нима отново безразличен
и сляп за утрото си ти?...
Разбираш ли, безумно те обичам.
А ако не съм зората, то денят
какъв ще бъде по-нататък,
ако като слънце не изгрея,
и като роса в челото ти не плача...
Какво ще бъда слънце, ако не тлея
в сърцето ти от зора до мрак,
и като жарава нестинарска не живея,
изстрадана от твоя праг.
© Албена Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
