ИЗСТРАДАНА
Слънцето запалих!
Не видя ли?
Грейна в стаята зора.
Погалих те, събудих те с лъчи,
влюбена във теб горя.
Нима отново безразличен
и сляп за утрото си ти?...
Разбираш ли, безумно те обичам.
А ако не съм зората, то денят
какъв ще бъде по-нататък,
ако като слънце не изгрея,
и като роса в челото ти не плача...
Какво ще бъда слънце, ако не тлея
в сърцето ти от зора до мрак,
и като жарава нестинарска не живея,
изстрадана от твоя праг.
© Албена Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
