Dec 20, 2009, 2:13 PM

Изстрадана 

  Poetry
429 0 2

ИЗСТРАДАНА

 

Слънцето запалих!

Не видя ли?

Грейна в стаята зора.

Погалих те, събудих те с лъчи,

влюбена във теб горя.

 

Нима отново безразличен

и сляп за утрото си ти?...

Разбираш ли, безумно те обичам.

 

А ако не съм зората, то денят

какъв ще бъде по-нататък,

ако като слънце не изгрея,

и като роса в челото ти не плача...

 

Какво ще бъда слънце, ако не тлея   

в сърцето ти от зора до мрак,

и като жарава нестинарска не живея,

изстрадана от твоя праг.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??