Voodoo-Kukla (Деница Димитрова)
18

31 июл. 2007 г., 15:34

Изсъхваща болка

Поэзия

920 0 0

Черната роза от болка изсъхва...

Време изтича - пепелта я обгръща...

Положена за веч във стъклен ковчег,

който бе обгърнат в лед...

Стъклени сълзи безкрайно ще рони,

МРАК ще обгърне сивите клони...

Изъхват бавно ден след ден бодлите

и пробиват моето сърце...

Изсъхват бавно ден след ден сълзите

и докосват нечие лице...

А в мъглата...

През безпътните и мрежи,

мълком гаснеща от скръб,

младата Луна незнаен път бележи,

с тънкия си огнен сърп...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....