Изсъхваща болка

Poetry

922 0 0

Черната роза от болка изсъхва...

Време изтича - пепелта я обгръща...

Положена за веч във стъклен ковчег,

който бе обгърнат в лед...

Стъклени сълзи безкрайно ще рони,

МРАК ще обгърне сивите клони...

Изъхват бавно ден след ден бодлите

и пробиват моето сърце...

Изсъхват бавно ден след ден сълзите

и докосват нечие лице...

А в мъглата...

През безпътните и мрежи,

мълком гаснеща от скръб,

младата Луна незнаен път бележи,

с тънкия си огнен сърп...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0