31.07.2007 г., 15:34

Изсъхваща болка

Поезия

919 0 0

Черната роза от болка изсъхва...

Време изтича - пепелта я обгръща...

Положена за веч във стъклен ковчег,

който бе обгърнат в лед...

Стъклени сълзи безкрайно ще рони,

МРАК ще обгърне сивите клони...

Изъхват бавно ден след ден бодлите

и пробиват моето сърце...

Изсъхват бавно ден след ден сълзите

и докосват нечие лице...

А в мъглата...

През безпътните и мрежи,

мълком гаснеща от скръб,

младата Луна незнаен път бележи,

с тънкия си огнен сърп...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0