31.07.2007 г., 15:34

Изсъхваща болка

Поезия

921 0 0

Черната роза от болка изсъхва...

Време изтича - пепелта я обгръща...

Положена за веч във стъклен ковчег,

който бе обгърнат в лед...

Стъклени сълзи безкрайно ще рони,

МРАК ще обгърне сивите клони...

Изъхват бавно ден след ден бодлите

и пробиват моето сърце...

Изсъхват бавно ден след ден сълзите

и докосват нечие лице...

А в мъглата...

През безпътните и мрежи,

мълком гаснеща от скръб,

младата Луна незнаен път бележи,

с тънкия си огнен сърп...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0