Изтерзани нощи

Не мога да спя и се опитвам да избягам.

Мисля си за теб, а умът ми говори, говори.

Искам да не мисля, искам да не предполагам

за това, което ще ме бутне и ще ме пребори.

Не мога да заспя, затова излизам и ходя.

Скитам се, за да се изгубя.

С очите си спя, но с душата си бродя.

Не спя, но не мога и да се събудя!

Всичките неща, които не трябваше да изричам,

сега ехтят и се забиват в моето съзнание.

Можех ли да ти кажа, че те обичам!?

Можеш ли да живея вечно в мълчание?

Толкова въпроси проблясват в моята глава.

Можех ли? Трябваше ли? Ами ако бях?

Ако бях замълчала, щях ли сега да съм сама?

Щях ли да стана от жените, които мълчат?

Чувствам как нещо ме разкъсва отвътре.

Толкова съм тъжна, че и ангелите плачат със мен.

Искам всичко да изчезне, искам всичко да гръмне!

Искам да е черен всеки мой ден!

Сълзи от небето падат и се сипят.

Аз се затичвах към теб. Сега просто бягам.

Сълзи от небето с моя плач се сливат.

Преди те обичах. Сега просто страдам.

Не е справедливо нещото, наречено "любов".

Когато единият изгаря, другият нищо не изпитва.

Мислейки се за всесилен, играйки си и на Бог,

създаде болка, което цял живот ще ме съсипва.

Щях да направя всичко, само за да те задържа.

Все още те обичам. Скъпи, аз те обожавам...

Но сега ще избягам и няма да спя,

за да не те сънувам, докато те забравям.

Всеки ден чувствам как пропадам парче по парче,

но ме успокоява това, че небето плаче със мен.

Но ти си спи спокоен, защото аз ще бъда добре!

Ще спя, когато почернее всеки мой ден!

Толкова ме боли, че ангелите плачат!

Ангелите плачат, когато душата ми скита и дере.

Гледайки небето. се чудя колко ли хора сега страдат?!

Но ти си спи, не искам да гледаме едно и също НЕБЕ!

Всяка изтерзана вечер аз ще плача с най-ангелските си сълзи

и ще се моля за душите, които страдат там някъде.

Скитащи и бродещи сме, но не сме сами.

Истински сме, въпреки че бягаме!

Не съм сама във тези изтерзани нощи,

защото хиляди души ронят звездици със мен.

Но ти заспивай, сънувай как искаш хиляди прошки!

А аз ще спя! Ще спя, когато почернее всеки бял ден!