Изтръпна ми ченето
Стиснал здраво зъби, те обичам,
макар единствена и да не си.
Друга ме не кара бос да тичам
през тръни, за да зърна две очи.
Стиснал здраво зъби, ти се моля,
макар че всъщност грешната си ти.
Че да подгоня чуждите мечти
друга в мен не вдъхва капка воля.
Стиснал здраво зъби, те изпращам,
макар от тъмното да ме е страх.
Грешките на друга аз не плащам,
а от твойте станах сиромах.
Стиснал здраво зъби, в теб се вричам,
наместо да съм с друга по-спокоен.
По-студена си от дъжд пороен, но
стиснал здраво зъби, те обичам.
макар единствена и да не си.
Друга ме не кара бос да тичам
през тръни, за да зърна две очи.
Стиснал здраво зъби, ти се моля,
макар че всъщност грешната си ти.
Че да подгоня чуждите мечти
друга в мен не вдъхва капка воля.
Стиснал здраво зъби, те изпращам,
макар от тъмното да ме е страх.
Грешките на друга аз не плащам,
а от твойте станах сиромах.
Стиснал здраво зъби, в теб се вричам,
наместо да съм с друга по-спокоен.
По-студена си от дъжд пороен, но
стиснал здраво зъби, те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Христов Все права защищены
