Изтръпна ми ченето
Стиснал здраво зъби, те обичам,
макар единствена и да не си.
Друга ме не кара бос да тичам
през тръни, за да зърна две очи.
Стиснал здраво зъби, ти се моля,
макар че всъщност грешната си ти.
Че да подгоня чуждите мечти
друга в мен не вдъхва капка воля.
Стиснал здраво зъби, те изпращам,
макар от тъмното да ме е страх.
Грешките на друга аз не плащам,
а от твойте станах сиромах.
Стиснал здраво зъби, в теб се вричам,
наместо да съм с друга по-спокоен.
По-студена си от дъжд пороен, но
стиснал здраво зъби, те обичам.
макар единствена и да не си.
Друга ме не кара бос да тичам
през тръни, за да зърна две очи.
Стиснал здраво зъби, ти се моля,
макар че всъщност грешната си ти.
Че да подгоня чуждите мечти
друга в мен не вдъхва капка воля.
Стиснал здраво зъби, те изпращам,
макар от тъмното да ме е страх.
Грешките на друга аз не плащам,
а от твойте станах сиромах.
Стиснал здраво зъби, в теб се вричам,
наместо да съм с друга по-спокоен.
По-студена си от дъжд пороен, но
стиснал здраво зъби, те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
