Изтръпнали устни
Който търси, намира.
Защо не те намирам аз?
Не ме поглеждаш в очите,
а тайно може би говориш ми без глас...
Може би си въобразявам,
може би е параноя.
И сякаш във ума си с теб съм чисто гола...
Възразяваш???
... По ред причини...
Не мога да ти се усмихна,
страх ме е да разпукам леда.
Просто трябва да утихна и да продължа сама.
Седя във автобуса.
Изпуснах си спирката.
И теб ли изпуснах?
Седя и си мисля -
"Това ли заслужих?"
Подари ми усмивка.
А как ми се иска да съм до тебе,
да размазвам цветове по лицето ти,
сякаш си картина, рисувана с водни бои.
А ти да ме докосваш с перо,
а аз да заспивам и да сънувам, че си истина!
(написано с М. и посветено.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
