25 февр. 2008 г., 01:14

Изтръпнало многопръстие

859 0 12

Почувствах те с върха на пръстите,
сирена съм - безумна - по пътя ти,
заяждаща ключалка на мислите,
фалшиви ноти с мрачни откъслеци...
Почувствах те с дъха на музиката,
дъга пъстроцветна, взета назаем,
в небе оставаща, с мастилен цвят,
отнасяща неподвижно пътуване...
Почувствах те с лика на мое мечтание
от рождение на болки взело ридания,
пак зачакало там да се срещнем
и пак да пуснем корени тук, прежни...
Почувствах те отново с пръстите си,
теб, свобода, и затихнала се кръстя,
пазителка си в зачатие, небесна,
на Ада и Рая печатите понесла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...