Изтръпнало многопръстие
Почувствах те с върха на пръстите,
сирена съм - безумна - по пътя ти,
заяждаща ключалка на мислите,
фалшиви ноти с мрачни откъслеци...
Почувствах те с дъха на музиката,
дъга пъстроцветна, взета назаем,
в небе оставаща, с мастилен цвят,
отнасяща неподвижно пътуване...
Почувствах те с лика на мое мечтание
от рождение на болки взело ридания,
пак зачакало там да се срещнем
и пак да пуснем корени тук, прежни...
Почувствах те отново с пръстите си,
теб, свобода, и затихнала се кръстя,
пазителка си в зачатие, небесна,
на Ада и Рая печатите понесла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
