Пуснах корени в тази земя.
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа.
Те до болка приличат на пръсти.
Приласкавам една висота,
уморена от мойто отсъствие.
И раста, и раста, и раста.
Няма кой да възпре този устрем.
Няма кой да ми вземе света,
аз преди да реша да го пусна. ...