Ж Ж Ж
690
0
2
Дъжделиви
пръстите на вятъра
в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат
душите ожулени -
Диви за обич...
Лепнат горчиви
пръстените стомни
оглушали
по ласка вода -
нишан самодивски от извора.
Незабравка по стъмнало,
топла пепел на капки
в очите,
насънували слънце.
Ръждив
хоризонта,
разсипа
на звездите среброто
в люспа на риба.
Дъжделиви душите
се искат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Добрева Все права защищены
