Ж Ж Ж
687
0
2
Дъжделиви
пръстите на вятъра
в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат
душите ожулени -
Диви за обич...
Лепнат горчиви
пръстените стомни
оглушали
по ласка вода -
нишан самодивски от извора.
Незабравка по стъмнало,
топла пепел на капки
в очите,
насънували слънце.
Ръждив
хоризонта,
разсипа
на звездите среброто
в люспа на риба.
Дъжделиви душите
се искат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
