в уморени следи от копита
заничат.
Мокро усещане...
В прашни дири след залеза
тичат
душите ожулени -
Диви за обич...
Лепнат горчиви
пръстените стомни
оглушали
по ласка вода -
нишан самодивски от извора.
Незабравка по стъмнало,
топла пепел на капки
в очите,
насънували слънце.
Ръждив
хоризонта,
разсипа
на звездите среброто
в люспа на риба.
Дъжделиви душите
се искат.
© Мери Добрева All rights reserved.