13 нояб. 2010 г., 10:05

Жабокът принц

910 0 4

             Когато си от едната страна на стената, не виждаш

             другата половина от живота. Стъпиш ли върху нея 

             той изтича край теб. Съвет: постави си надежда

             за трамплин и скачай...

 

Не искам да ставам повече жертва

на желанието да бъда обичана,

пред себе си давам сега тази клетва -

постъпките свои добре да обмислям!

       Но измъчва ме вече въпросът -

       като се скривам зад крепост висока,

       как ще позная сред жабоците в рова

       кой от тях принц е, пък и как ще прескочи?

Ще трябва изглежда моста да пусна,

а на пропуска - грешките стари -

да разбера какво съм научила

от уроците-срещи с лъжепринцове-жаби.

       Ще търся в очите им камъка щастие,

       пък ако аз не успея,

       да се надяваме, че все някога

       сам той в моите ще го намери.

Тогава ще скочи да ме целуне,

но трябва да бъда аз първа,

инак опасно е - може мене той в жаба,

а не аз него в принц да превърна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йес!!! От първата буква на мотото до последната - на стиха, неподправена голяма лъжица истина! Всъщност, подправена единствено с... искреност!...
  • Благодаря ви за милите думи! Уж всички са ми равни, но това е сред най-харесваните от мен.
  • ТИ ВНИМАВАЙ МНОГО С ПРИНЦОВЕТЕ!!!
  • Не се страхувай,пусни стълбата и ще се случи приказката!
    Харесах!Много!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...