Жадувам светъл ден
708
0
0
Тъмната нощ е разплела коси,
целия свят е приспала.
Всички небесни звезди угаси,
всички самотни - прибрала...
Само едничка звездица трепти -
моят прозорец е буден.
Мъка безкрайна в нощта ме гнети -
сякаш съм пътник изгубен.
Върви си, нощ несретна!
Не идвай пак при мен!
В тъмница неприветна
жадувам светъл ден.
Ти носиш само мъка,
отчайваща тъга.
И спомен от разлъка,
и тъмна самота...
Дано ти, ден, си хубав -
да ободриш и мен.
Сърце да не тъгува,
ела, мой слънчев ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
