Жадувам светъл ден

Тъмната нощ е разплела коси,

целия свят е приспала.

Всички небесни звезди угаси,

всички самотни - прибрала...

Само едничка звездица трепти -

моят прозорец е буден.

Мъка безкрайна в нощта ме гнети -

сякаш съм пътник изгубен.

Върви си, нощ несретна!

Не идвай пак при мен!

В тъмница неприветна

жадувам светъл ден.

Ти носиш само мъка,

отчайваща тъга.

И спомен от разлъка,

и тъмна самота...

Дано ти, ден, си хубав -

да ободриш и мен.

Сърце да не тъгува,

ела, мой слънчев ден!