3 nov 2011, 20:33

Жадувам светъл ден 

  Poesía » Otra
463 0 0

 

Тъмната нощ е разплела коси,

целия свят е приспала.

Всички небесни звезди угаси,

всички самотни - прибрала...

 

Само едничка звездица трепти -

моят прозорец е буден.

Мъка безкрайна в нощта ме гнети -

сякаш съм пътник изгубен.

 

Върви си, нощ несретна!

Не идвай пак при мен!

В тъмница неприветна

жадувам светъл ден.

 

Ти носиш само мъка,

отчайваща тъга.

И спомен от разлъка,

и тъмна самота...

 

Дано ти, ден, си хубав -

да ободриш и мен.

Сърце да не тъгува,

ела, мой слънчев ден!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??