Душата ми жадува за покой,

уморена от интриги и сплетни,

от злоба, алчност, обиди кат порой,

от гадни номера и клевети.

Искам спокойствие и тишина,

сам самичка на самотен остров,

да се взирам в кристалната вода

и с мисли да се доближа до Господ.

Да Го попитам, какво се промени,

защо светът на зле отива.

Какви са тези пагубни войни,

кому е нужно, народ да се затрива.

Грешни ли сме Господи? Кажи?

Защо ни пращаш бедствия, порои?

За алчността наказваш ни, нали?

Прости Боже на чедата твои!

Увълчихме се, завист ни мори.

Сития на гладния не вярва.

Готов е всеки да убива за пари,

а като невинен пред тебе се жалва.

Душата ми жадува за покой,

но къде го в туй динамично време?

Нещастията бликат кат порой,

безсилни сме, не можем да ги спреме.