18 окт. 2013 г., 09:00  

Жажда

758 0 13

 

         

          Докато Земята остава цяла

          и се сменят деня с нощта,

          докато бурите с гръм отмарят

          и никнат още нови треви, цветя,

          докато възкръсвам от пожари

          и кърпя със цигара разнищена душа -

         

          извинявай! -

         

          ще те притеснявам и ще ти досаждам

          с моята любов, безнадеждно закъсняла!

          Ще гася тази горяща жажда

          с по чашка обич за всеки миг,

          в който съм те срещал, мила,

          и  вливал цяла в сърце си като стих!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...