Докато Земята остава цяла
и се сменят деня с нощта,
докато бурите с гръм отмарят
и никнат още нови треви, цветя,
докато възкръсвам от пожари
и кърпя със цигара разнищена душа -
извинявай! -
ще те притеснявам и ще ти досаждам
с моята любов, безнадеждно закъсняла!
Ще гася тази горяща жажда
с по чашка обич за всеки миг,
в който съм те срещал, мила,
и вливал цяла в сърце си като стих!
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре казано...