Жажда
Докато Земята остава цяла
и се сменят деня с нощта,
докато бурите с гръм отмарят
и никнат още нови треви, цветя,
докато възкръсвам от пожари
и кърпя със цигара разнищена душа -
извинявай! -
ще те притеснявам и ще ти досаждам
с моята любов, безнадеждно закъсняла!
Ще гася тази горяща жажда
с по чашка обич за всеки миг,
в който съм те срещал, мила,
и вливал цяла в сърце си като стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Добре казано...
