Жажда
Съблечените клони на дърветата
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж,
където само стихове се раждат.
Покълват корени, очи разлистват,
поглъщат сините простори
и пият от зеницата на слънцето.
Във мене върволицата от мисли
със капките вода говори.
А капките са водните окръжности,
които все се мъча да преплувам.
Да стигна точно тази същност,
за която във нощите будувам.
Навярно някак си така – наивно
решила съм, че мога да открия
водата, даже водните предели.
Пределите са всъщност гривна.
Вали дъждът, вали и дълго мие.
Подобно воденица мели
на мислите окаляните камъни.
Примамена от земната си жажда
или от отговори вече не останали,
си свалям гривната и тръгвам,
натам, дъждът където не залязва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
