23 мар. 2013 г., 11:52

Жалба за обич 

  Поэзия » Другая
452 0 0

         ЖАЛБА ЗА ОБИЧ

 

Ревнувам от есенен лист и чувам

как вятърът носи студа. Тъгувам.

Не виждам. Към Слънцето вдигам ръце

и моля се с бедното си сърце...

 

И стряскам се нощем,

препъвам се денем,

все диреща прошка...

Греша ли още

с тази жалба за обич?

 

 

Пътувам. С невиждащи вече очи, за Бога,

прегарям в отколе изгаряща изнемога...

Към мен на талази без жалост пълзи

море от безкрайните ми сълзи...

 

 

И стряскам се нощем,

препъвам се денем,

все диреща прошка...

Греша ли още

с тази жалба за обич?

© Димитринка Калева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??