Жалба за обич
600
0
0
ЖАЛБА ЗА ОБИЧ
Ревнувам от есенен лист и чувам
как вятърът носи студа. Тъгувам.
Не виждам. Към Слънцето вдигам ръце
и моля се с бедното си сърце...
И стряскам се нощем,
препъвам се денем,
все диреща прошка...
Греша ли още
с тази жалба за обич?
Пътувам. С невиждащи вече очи, за Бога,
прегарям в отколе изгаряща изнемога...
Към мен на талази без жалост пълзи
море от безкрайните ми сълзи...
И стряскам се нощем,
препъвам се денем,
все диреща прошка...
Греша ли още
с тази жалба за обич?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитринка Калева Всички права запазени
