Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва.
Клети сме всички, но плюем си в очите и болка сами на другите
не признаваме, а с подлост обвиняваме.
С кални ръце към раната посягаме.
Живот ли е!? Дотяга...
Днес не е добре, а и утре няма да е.
Търпиш и преглъщаш пясъка, и пак търпиш.
И това ще отмине, когато краят на търпението ти, настъпи, иди си. ...