14.02.2023 г., 13:50 ч.

Жалейка 

  Поезия » Философска, Друга
470 0 0

Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва.
Клети сме всички, но плюем си в очите и болка сами на другите
не признаваме, а с подлост обвиняваме.
С кални ръце към раната посягаме.
Живот ли е!? Дотяга...
Днес не е добре, а и утре няма да е.
Търпиш и преглъщаш пясъка, и пак търпиш.
И това ще отмине, когато краят на търпението ти, настъпи, иди си.
Живей този живот, но помни - ако някой ден и той ти дотегне,
без много обяснения, оттегли се.
Остави мръсната работа на вятъра и разпилей се.
Някой ден и това ще отмине.
Не жали за другите, защото, те, не ще те пожалят.
Иди си.
Бъди скромен...поискай си само четири пирона, ако ти дадат,
ако ли не щат, бял чувал и дупка дълбока.
Жалейката си остава за тях.
Ти не жали за живот, нека другите те зажалят 
и сълзите си изпият като реки.
Щом желаят...да си останат сами! 
Ти си иди, пък, дано с добро те запомнят, накрая,
и живота ти оценят, след като вече го няма.

07.08.2020г.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??