Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове,
зарови надълбоко копнежите.
Рицарят, без посока и планове,
като риба заплетена в мрежите.
Жалък рицар с "кауза пердута",
само падам от коня... и ставам.
Не ми стиска... обувка събута...
Дай ми...
Нищо.
Аз, всичко ти давам.
© Мария Божкова Все права защищены
Чудесно казано, оригинално...
Това е себеотричане, Любов!
Поздравления!!!