Mar 26, 2019, 11:01 PM

Жалък рицар

  Poetry
891 2 4

Потърси ми ти нови доспехи

или мене впрегни вместо коня. 

Аз се чувствам в тълпата без дрехи. 

Нещо недосегаемо гоня... 

 

Погреби ми пробитите блянове, 

зарови надълбоко копнежите.

Рицарят, без посока и планове, 

като риба заплетена в мрежите. 

 

Жалък рицар с "кауза пердута", 

само падам от коня... и ставам.

Не ми стиска... обувка събута... 

Дай ми... 

                  Нищо. 

                               Аз, всичко ти давам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...