26 mar 2019, 23:01

Жалък рицар

  Poesía
892 2 4

Потърси ми ти нови доспехи

или мене впрегни вместо коня. 

Аз се чувствам в тълпата без дрехи. 

Нещо недосегаемо гоня... 

 

Погреби ми пробитите блянове, 

зарови надълбоко копнежите.

Рицарят, без посока и планове, 

като риба заплетена в мрежите. 

 

Жалък рицар с "кауза пердута", 

само падам от коня... и ставам.

Не ми стиска... обувка събута... 

Дай ми... 

                  Нищо. 

                               Аз, всичко ти давам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...