14 апр. 2013 г., 12:47

Желание

701 0 0

Не мога да се видя отстрани, 

за да разбера къде греша.

Излъгах. Виждам се в огледалото, 

закачено на една стена.

Но то мълчи, стената също.

А трябваше да ми кажат, 

че в този свят, където аз живея, 

истината трябва да я крия дълбоко в моето сърце.

В този свят, в който аз живея, трябва да лъжа.

Но не мога, моето сърце не дава. То винаги ми казва: 

"Не е хубаво да лъжеш, винаги казвай истината, 

винаги бъди открит и честен." Така и правя.

Но повечето не ме разбират.

А как да търся любовта в този свят, 

като съм скрил истината дълбоко в моето сърце и не я показвам.

Все пак надежда има. 

Има една жена някъде по света, която няма да я лъжа.

Една жена със сродна душа.

Една жена, която ще ме обича.

Една жена, която ще я обичам.

Трябва само да я открия.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...