Apr 14, 2013, 12:47 PM

Желание

  Poetry » Love
697 0 0

Не мога да се видя отстрани, 

за да разбера къде греша.

Излъгах. Виждам се в огледалото, 

закачено на една стена.

Но то мълчи, стената също.

А трябваше да ми кажат, 

че в този свят, където аз живея, 

истината трябва да я крия дълбоко в моето сърце.

В този свят, в който аз живея, трябва да лъжа.

Но не мога, моето сърце не дава. То винаги ми казва: 

"Не е хубаво да лъжеш, винаги казвай истината, 

винаги бъди открит и честен." Така и правя.

Но повечето не ме разбират.

А как да търся любовта в този свят, 

като съм скрил истината дълбоко в моето сърце и не я показвам.

Все пак надежда има. 

Има една жена някъде по света, която няма да я лъжа.

Една жена със сродна душа.

Една жена, която ще ме обича.

Една жена, която ще я обичам.

Трябва само да я открия.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...