14.04.2013 г., 12:47

Желание

696 0 0

Не мога да се видя отстрани, 

за да разбера къде греша.

Излъгах. Виждам се в огледалото, 

закачено на една стена.

Но то мълчи, стената също.

А трябваше да ми кажат, 

че в този свят, където аз живея, 

истината трябва да я крия дълбоко в моето сърце.

В този свят, в който аз живея, трябва да лъжа.

Но не мога, моето сърце не дава. То винаги ми казва: 

"Не е хубаво да лъжеш, винаги казвай истината, 

винаги бъди открит и честен." Така и правя.

Но повечето не ме разбират.

А как да търся любовта в този свят, 

като съм скрил истината дълбоко в моето сърце и не я показвам.

Все пак надежда има. 

Има една жена някъде по света, която няма да я лъжа.

Една жена със сродна душа.

Една жена, която ще ме обича.

Една жена, която ще я обичам.

Трябва само да я открия.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...