Не мога да се видя отстрани, 

за да разбера къде греша.

Излъгах. Виждам се в огледалото, 

закачено на една стена.

Но то мълчи, стената също.

А трябваше да ми кажат, 

че в този свят, където аз живея, 

истината трябва да я крия дълбоко в моето сърце.

В този свят, в който аз живея, трябва да лъжа.

Но не мога, моето сърце не дава. То винаги ми казва: 

"Не е хубаво да лъжеш, винаги казвай истината, 

винаги бъди открит и честен." Така и правя.

Но повечето не ме разбират.

А как да търся любовта в този свят, 

като съм скрил истината дълбоко в моето сърце и не я показвам.

Все пак надежда има. 

Има една жена някъде по света, която няма да я лъжа.

Една жена със сродна душа.

Една жена, която ще ме обича.

Една жена, която ще я обичам.

Трябва само да я открия.