Желание
Светът ни милва с прелестни дъги.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.
Една жена, по-крехка от мечта,
тихичко пред моя лик застана.
Подари усмивка, подари сълза.
И аз не знаех как да я поканя.
Сякаш вихър мощен ме помете.
Погледна ме с невинност на дете.
Попитах я - какво държи в ръцете.
А тя държала моето сърце.
Не навреме той, животът, ни завари!
Нещо пукна. Някой каза: "Спри!"
И трепна в мен онази обич стара -
пак да бъда в нейните очи.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.
Една жена, по-крехка от мечта,
тихичко пред моя лик застана.
Подари усмивка, подари сълза.
И аз не знаех как да я поканя.
Сякаш вихър мощен ме помете.
Погледна ме с невинност на дете.
Попитах я - какво държи в ръцете.
А тя държала моето сърце.
Не навреме той, животът, ни завари!
Нещо пукна. Някой каза: "Спри!"
И трепна в мен онази обич стара -
пак да бъда в нейните очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
