Вече не ми говориш, не искаш, знам.
Чувствах те, когато душата ти плаче...
Усещах, когато сърцето ти изпита плам...
А днес захвърлен съм като сираче.
Извърташ поглед от моето отражение.
Заговоря ли те аз - чувам тишина...
Нима ти нося такова огорчение,
Че предпочиташ в тъмнината да си съвсем сама?
С премълчаното от теб се скитам...
Сподели поне на мен, с теб нека помълча.
Пръсти около тъгата в теб ще вплитам
И сълзите с ласки ще опитам да утеша! ...