23 янв. 2011 г., 11:44  

Железен!!!

8.1K 27 110

 

 

 

 

                  Железен!!!

 

 

                                   “това, което не ни убива,

                                     ни прави по-силни”

                                                       Ницше

 

 

Железен бях!... Във кървави дуели

Съдбата преобръщах по лице…

И стихове във мрачни акварели

с меч прописах, вместо със перце…

 

Разпъваха ме още от рождение,

но пак съм жив!... По-силен оцелях!

На враговете ми, без капка съжаление

надгробен кръст от Ада изковах…

 

Не ме сразиха!... Камък съм огромен.

Но цялата горчилка на света,

изпивайки по пътя си самотен,

направи ли ме по-добър сега?

 

Бях хищен вълк, сред глутница чакали,

калявах с болка моето сърце…

Железен бях!!!... Но по-добър, едва ли…

А всъщност съм по-крехък от яйце…!

 

 

благодарение отново на Катя Александрова Попова, това стихотворение има клип, който споделям с вас!!!

 

https://www.youtube.com/watch?v=37NENick9Bc&feature=youtu.be

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Камък съм
  • Отново прочетох с удоволствие!

    Благословен ден, ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
  • Отново страхотна поезия! Адмирации!
  • Хрупкость Вселенной заразительна... Чёрные лебеди закружили стаями
    Мы, конечно, разобьёмся, но... вдребезги!
    Отличная авангардная несколько от фэнтези поэзия. Не скучать же!
    Пятёрочка!!!
  • Силните личности не могат да си позволят размекване, направо си ги плаши. Адмирация от мене!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...