13 нояб. 2008 г., 08:52

Жена

616 0 8
 

Сълза съм.

И съм ласка.

И тяло съм.

 И съм мечта.

Пътуване съм.

И съм крясък

на дневна птица,

стресната в нощта.

И повет съм,

и съм коприва,

до кръв нажарила плътта.

И спомен съм.

И съм щастлива,

когато просто тичам през ръжта.

И вик съм.

И целувка съм жадувана.

Копнеж съм.

Мълния в нощта.

И гръм съм.

И съм нощна пеперуда,

която рови с пръсти пепелта.

И вопъл съм.

И вкус на старо вино.

И жар съм.

И съм стар роял.

Копнеж съм.

И съм тъй недостижима,

защото съм творение на мисълта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ритъмът ти определено е на моя честота ...и тук и в нещата които си публикувала за проза ... промъква се под кожата ми ...
  • Много красиво!

    повет е цъфтящо катерливо растение
  • много ми хареса!
    поздрав!
  • имаш усет за ритъм, което е много ценно.

    само думата "повет" си помислих, че може да е "повей",
    ако правилно се ориентирам в българския език
  • Истинска си!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...