Жена
Жена без грях - пресъхнала река.
И жажда щом устата ти изгаря
ти търсиш в нея капчица вода.
Но в огнени окови те затваря.
Жена без грях - море без брегове.
Във бурята към сушата се взираш
и търсиш нейде корабът да спре,
но нийде ти земята не намираш.
Жена без грях - небето без звезди.
Нощем господар е тъмнината.
Напразно търсят твоите очи
там някъде да зърнат светлината.
Жена без грях е цвете без листа.
Създадено за радост на душата
без тях то губи свойта красота
и бавно го убива самотата!
Жена без грях е черква без олтар.
Молитвен храм отдавна изоставен.
Жена без грях е роб без господар.
Отворен дом от хората забравен!
© Георги Иванов Все права защищены