Жена
322
3
3
ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви,
в безмълвията на Жената невям говори Господ Бог? –
тя просто винаги е свята! – тя няма звезден аналог,
тя грее в късата ми рима, светулка в мъжката ми нощ,
в любовната ѝ пантомима аз просто лудвам от разкош,
и рухва всяка моя крепост под благата ѝ светлина! –
тя е космическият шепот във вечността – да си Жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
