Жена
Благодаря, че ми се случи
Да те позная в мойта тишина
А ти! Наистина за мене си безкрая
Дори да те мечтая в самота.
Благодаря, че ми се случи
Пламнала до тебе да горя
Да те прегръщам до забрава
Измръзнала сега боля.
Благодаря, че ми се случи
В очите ти да срещна доброта
Гласът ти да ме води към страстта
Аз търся те тревожна във съня.
Благодаря, че ми се случи
Все в теб единствен да се вричам
Да повтарям колко много те Обичам!
А ти мълчиш! Към мене тичаш!
Навярно искаш пак да ме прегърнеш
Да ми разкажеш древна притча за жена
Която мислела мъжа за Сатана
И неусетно се изгубила във Любовта!
07.08.2025
Mi AMOR
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
