26 июн. 2008 г., 23:10

Жена

926 0 2

                                             Жена

Аз съм вятърът - безметежен, напорист и невидим!

В мен е разтворено времето...

Няма днес. Няма вчера. И никакво утре.

Тук съм сега и завинаги.

И прониквам в пространството, обградило живота.

Аз сама съм живот!

Без име, без облик...

Една мисъл в развитие!

Един устрем светкавичен!

Едно вдъхновение, изразено и пуснато в действие!

И миг съм, и вечност!

Тук и далече.

Обгръщам с дъха си необятния космос,

трансформирам енергии и отново се връщам,

за да зареждам чрез своята същност,

за да вдъхвам надежда...

...

Аз съм на вятъра скритата същност -

невидима, призрачна, устремена!

Понякога - тиха, безмълвна въздишка,

понякога - рушаща вселена.

Но дълбоко, в ядрото на свойто начало,

съм толкова тъжна, самотна...

Къде е душата-близнак, аз не зная,

а всъщност - тъй дълго я търся!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...