Jun 26, 2008, 11:10 PM

Жена

  Poetry
929 0 2

                                             Жена

Аз съм вятърът - безметежен, напорист и невидим!

В мен е разтворено времето...

Няма днес. Няма вчера. И никакво утре.

Тук съм сега и завинаги.

И прониквам в пространството, обградило живота.

Аз сама съм живот!

Без име, без облик...

Една мисъл в развитие!

Един устрем светкавичен!

Едно вдъхновение, изразено и пуснато в действие!

И миг съм, и вечност!

Тук и далече.

Обгръщам с дъха си необятния космос,

трансформирам енергии и отново се връщам,

за да зареждам чрез своята същност,

за да вдъхвам надежда...

...

Аз съм на вятъра скритата същност -

невидима, призрачна, устремена!

Понякога - тиха, безмълвна въздишка,

понякога - рушаща вселена.

Но дълбоко, в ядрото на свойто начало,

съм толкова тъжна, самотна...

Къде е душата-близнак, аз не зная,

а всъщност - тъй дълго я търся!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...