26.06.2008 г., 23:10 ч.

Жена 

  Поезия
550 0 2

                                             Жена

Аз съм вятърът - безметежен, напорист и невидим!

В мен е разтворено времето...

Няма днес. Няма вчера. И никакво утре.

Тук съм сега и завинаги.

И прониквам в пространството, обградило живота.

Аз сама съм живот!

Без име, без облик...

Една мисъл в развитие!

Един устрем светкавичен!

Едно вдъхновение, изразено и пуснато в действие!

И миг съм, и вечност!

Тук и далече.

Обгръщам с дъха си необятния космос,

трансформирам енергии и отново се връщам,

за да зареждам чрез своята същност,

за да вдъхвам надежда...

...

Аз съм на вятъра скритата същност -

невидима, призрачна, устремена!

Понякога - тиха, безмълвна въздишка,

понякога - рушаща вселена.

Но дълбоко, в ядрото на свойто начало,

съм толкова тъжна, самотна...

Къде е душата-близнак, аз не зная,

а всъщност - тъй дълго я търся!

 

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??