26 июн. 2007 г., 10:10

Жена на прозореца 

  Поэзия
565 0 13
Една жена седяла на прозореца
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!

По улиците тичали годините
и ден след ден умирали слънца!
И всяка нощ изгубвало се синьото
във звездна, непрогледна тишина...

Отивали си хората през дверите.
И връщали се техните деца!
И птици с ветрилата си разперени
й махали за сбогом есента...

Дърветата цъфтели и оголвали...
Лехата й меняла своя цвят...
А трупала в сърцето бяло спомени,
онази тиха мраморна жена...

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??