Жена на прозореца
Една жена седяла на прозореца
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!
По улиците тичали годините
и ден след ден умирали слънца!
И всяка нощ изгубвало се синьото
във звездна, непрогледна тишина...
Отивали си хората през дверите.
И връщали се техните деца!
И птици с ветрилата си разперени
й махали за сбогом есента...
Дърветата цъфтели и оголвали...
Лехата й меняла своя цвят...
А трупала в сърцето бяло спомени,
онази тиха мраморна жена...
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!
По улиците тичали годините
и ден след ден умирали слънца!
И всяка нощ изгубвало се синьото
във звездна, непрогледна тишина...
Отивали си хората през дверите.
И връщали се техните деца!
И птици с ветрилата си разперени
й махали за сбогом есента...
Дърветата цъфтели и оголвали...
Лехата й меняла своя цвят...
А трупала в сърцето бяло спомени,
онази тиха мраморна жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
