26 jun 2007, 10:10

Жена на прозореца 

  Poesía
571 0 13
Една жена седяла на прозореца
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!

По улиците тичали годините
и ден след ден умирали слънца!
И всяка нощ изгубвало се синьото
във звездна, непрогледна тишина...

Отивали си хората през дверите.
И връщали се техните деца!
И птици с ветрилата си разперени
й махали за сбогом есента...

Дърветата цъфтели и оголвали...
Лехата й меняла своя цвят...
А трупала в сърцето бяло спомени,
онази тиха мраморна жена...

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??