23 июл. 2019 г., 23:34

Жена на рибар

902 0 0

Как увлече ме ти по спортния риболов 

да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.

Рибаря, зная,  винаги трябва да е готов 

да лови от ранна сутрин чак до мрак.

 

Може би да учи любимата си годеница 

как да държи и хвърля своята въдица 

за всеки друг рибар 

това би било кошмар.

Но ти прояви безумно много търпение,

макар че първият път нямах постижение.

 

Обаче всеки следващ път се влюбвах във реката 

и все се молех за по-голям и по-голям шаран,

а ти така и не успяваше да ми затвориш устата,

и аз танцувах около водата като напушен шаман.

 

Сега вече се научих да се взирам в малката точица,

да следя дали плувката ми бавно потъва,

да държа здраво своята въдица,

когато рибата силно опъва.

 

И така аз младата рибарка имам късмет

все не спира да ми кълве 

а теб - рибаря стар заклет 

вече рибата не те зове.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Кузмич Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...