23.07.2019 г., 23:34

Жена на рибар

892 0 0

Как увлече ме ти по спортния риболов 

да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.

Рибаря, зная,  винаги трябва да е готов 

да лови от ранна сутрин чак до мрак.

 

Може би да учи любимата си годеница 

как да държи и хвърля своята въдица 

за всеки друг рибар 

това би било кошмар.

Но ти прояви безумно много търпение,

макар че първият път нямах постижение.

 

Обаче всеки следващ път се влюбвах във реката 

и все се молех за по-голям и по-голям шаран,

а ти така и не успяваше да ми затвориш устата,

и аз танцувах около водата като напушен шаман.

 

Сега вече се научих да се взирам в малката точица,

да следя дали плувката ми бавно потъва,

да държа здраво своята въдица,

когато рибата силно опъва.

 

И така аз младата рибарка имам късмет

все не спира да ми кълве 

а теб - рибаря стар заклет 

вече рибата не те зове.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Кузмич Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....