Jul 23, 2019, 11:34 PM

Жена на рибар

901 0 0

Как увлече ме ти по спортния риболов 

да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.

Рибаря, зная,  винаги трябва да е готов 

да лови от ранна сутрин чак до мрак.

 

Може би да учи любимата си годеница 

как да държи и хвърля своята въдица 

за всеки друг рибар 

това би било кошмар.

Но ти прояви безумно много търпение,

макар че първият път нямах постижение.

 

Обаче всеки следващ път се влюбвах във реката 

и все се молех за по-голям и по-голям шаран,

а ти така и не успяваше да ми затвориш устата,

и аз танцувах около водата като напушен шаман.

 

Сега вече се научих да се взирам в малката точица,

да следя дали плувката ми бавно потъва,

да държа здраво своята въдица,

когато рибата силно опъва.

 

И така аз младата рибарка имам късмет

все не спира да ми кълве 

а теб - рибаря стар заклет 

вече рибата не те зове.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Кузмич All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...