ЖЕНА С ЦВЕТЕ

... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,

ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,

аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,

и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси,

отвъд пердето падаше си мракът, и аз – о, прелест! – изведнъж дочух

как двете ни лъжички в чая тракат – звънчета на добрия Горски дух,

какво се случи сетне ли? – не зная, друг нека го разкаже вместо мен! –

хвърчах със извънземните в Безкрая в постелята ми – дипли бял сатен,

по-тиха от омарата на лете, къде от мен потъна – вдън гори?...

След теб остана малко стръкче цвете, забравено на шкафчето в зори.