Жена с цвете
ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси,
отвъд пердето падаше си мракът, и аз – о, прелест! – изведнъж дочух
как двете ни лъжички в чая тракат – звънчета на добрия Горски дух,
какво се случи сетне ли? – не зная, друг нека го разкаже вместо мен! –
хвърчах със извънземните в Безкрая в постелята ми – дипли бял сатен,
по-тиха от омарата на лете, къде от мен потъна – вдън гори?...
След теб остана малко стръкче цвете, забравено на шкафчето в зори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
